На проведено днес обсъждане на проекта на Закон за хазарта е участвал и Явор Колев като вносител на предложението по чл.22, т.12, което гласи:
 

„Държавната комисия по хазарта: … взема решения за филтриране на сайтове на организатори на хазартни игри, които не са получили разрешения по този закон, както и за ограничаване достъпа на Интернет потребители до такива сайтове.”

 
На този етап и Явор Колев, и от Комисията по хазарта са непоколебими, че този текст трябва да остане и не са се вслушали особено в изложените от Стружението за електронни комуникации (СЕК, обединяващо най-големите Интернет доставчици и алтернативни телекоми) аргументи, като са дали пример с други държави, в които вече се допуска филтриране (не знам кои).

Би трябвало да ни е ясно, че ако се направи компромис със свободата на достъп до Информация под какъвто и да било претекст (ама какъвто и да било), връщане назад няма да има! Според принципа Net Netutrality (http://en.wikipedia.org/wiki/Network_neutrality), доставчиците не трябва да упражняват какъвто и да е контрол върху това кой, с кого, защо, как, кога и т.н. обменя информация. Ако някоя информация сама по себе си е незаконна, самата тя трябва да се сваля от мрежата, а не да се спира достъпа до нея. Този принцип е изключително важен не само за доброто функциониране на мрежата, но и за демокрацията като цяло. Обратното се нарича "цензура". Можеш да искаш от доставчика на незаконния сайт да го спре, но не можеш да искаш от всички останали да пречат на потребителите си да стигат до там.

Такъв подход би бил еквивалентен на това телефонните оператори да спират достъпа до телефоните в Китай, например, защото в Китай не се спазват еди си какви права на еди си кого. Всъщност Китай го прилага редовно спрямо всички останали, но аз имам някакъв бегъл спомен, че ние преди около 20 години сменихме обществения строй. Или греша?

Митко