Няма да бъда оригинален, ако повторя клишето, че интернет измества традиционните медии. Но се изненадах колко бързо и с какви темпове се случва това. Според данните за гледаемостта на българските телевизии за целия месец май пред екраните никога не е имало повече от милион и двеста хиляди зрители. Общото време, през което зрителите са били над милион, е едва 14 часа и половина, от които 6 ч и 30 мин зрителите са гледали "Индиана Джоунс" и 3 ч и 30 мин - Шампионска лига. Всички останали тв предавания (новини, реалити и др.) общо са успели да задържат над милион зрители едва четири часа и половина! А само преди две години едно единствено вечерно предаване, което се излъчва двадесет часа месечно, можеше да привлече над два милиона зрители.
И тъй-като всичките 50 най-гледани предавания са в трите големи телевизии, може да се направи изводът, че само за две години около половината телевизионна аудитория е изчезнала, а не се е прехвърлила от една телевизия в друга. Около милион българи просто са спрели да гледат телевизия. И ако за намаляващите посетители в кината и липсващите продажби на музика може да се обвини пиратството (нещо, за което винаги съм бил готов да споря), то за изчезването на тв зрителите няма как да се намери толкова удобно оправдание. Може би в детските години на интернет пиратството е изиграло определена роля, като е предложило старото съдържание в новата форма. Днес обаче в интернет има продукти, които осигуряват основните нужди от информация и забавление, без да копират пасивния модел на традиционните медии. След още две години обществото ще се раздели доста отчетливо на две основни групи по отношение на формата на домашно забавление. Едните ще продължат да гледат тв и да слушат радио, но другите окончателно ще забравят къде им е дистанционното. Всички участници в този пазар (продуценти, медии, рекламодатели) ще трябва да произвеждат два съвсем отделни продукта - по един за всяка категория потребители.
На фона на всички критики и заплахи към България от страна на ЕС някак незабележимо мина похвалата на комисар Рединг към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Причината този път да ни хвалят, е въвеждането на преносимостта на GSM номерата. Аз бих добавил и извоюваната възможност за алтернативните телекоми да предоставят достъп до интернет по ADSL технология (т.нар. битстрийм), което в известна степен е заслуга на същия екип в КРС. Но като се има предвид, че този "успех" е задължителен по закон и че идва със закъснение от почти година и половина, не виждам повод за гордост и радост от добре свършената работа.
А операторите, които с години се противопоставяха на тези регулации и използваха всички възможни средства за забавяне, сега се "оправдават", като изтъкват колко малко потребители са се възползвали от новите услуги. С други думи - защо ни пришпорвахте толкова, като никой не иска да си сменя оператора?
Смисълът от въвеждането на реална конкуренция в телеком сектора обаче е именно в това - да не ти се налага да си сменяш оператора, защото, заплашени от тази възможност, телекомите сами си уеднаквяват условията, правейки ги все по-изгодни за потребителя. Колкото по-малко потребители са си сменили оператора, толкова по-навреме им е била предоставена тази възможност. Дано когато дойде време за следващата телеком регулация - тази по таксуването на входящите обаждания, държавните ни мъже постъпят като такива и този път да се справят в рамките на нормалните срокове.
Слухове за фалит едва не бутнаха една българска банка, а с нея и цялата икономика. За разпространението им бяха обвинени два интернет форума - този на инвеститорите и този на майките. Освен това паниката съвпадна със срив в информационната система на банката. Преди точно 6 месеца, в броя от 29 ноември 2007 г., (http://www.mitko.com/pc_url_182878) под заглавие "Кой хакна борсата" коментирах обвиненията на комисията по финансов надзор към инвеститорските форуми за спада на борсата по онова време. Месец по-рано (25 октомври, http://www.mitko.com/pc_url_141686) направих връзката между форума на майките и този на инвеститорите. Коментирал съм и колко е важно информационните системи да работят безупречно.
Разбира се, не очаквам финансовата общност да чете коментарите ми, но очаквам с течение на времето интернет-културата поне на икономически активните субекти да се повишава. Интернет вече е нещо сериозно, много сериозно. Всеки търговец, който си позволи да игнорира потока от информация в интернет, поема голям риск. Ами ако не ставаше дума за банка, зад която да застане правителството, а за някой по-малък и по-беззащитен?
За да сте онлайн, вече не е достатъчно да си направите уеб страница с официалната информация за вашия бизнес. Хората искат да знаят и какво се случва зад фасадата - какви са проблемите ви, как ги решавате, какво очаквате да се "счупи" и как сте се приготвили да реагирате, ако се случи. Неофициалната информация ще тръгне по мрежата със или без вашето участие, затова е по-добре да участвате в този процес и да не го подценявате.
Преди около два месеца изразих опасението си, че Майкрософт (Microsoft) може би ще успее да погълне търсачката Яху (Yahoo!). Днес вече можем да си отдъхнем - сделка няма да има. Разбира се, причината да няма сделка няма нищо общо с моите притеснения. Докато аз се притеснявах за свободата в интернет и основополагащи принципи като отвореност и споделяне, които не са присъщи за софтуерния гигант, то мениджърите на Яху са се притеснили основно от ниската цена, която им е била предложена. За мен обаче няма значение - аз съм доволен, че търсачките, този най-важен елемент от мрежата, поне засега остават извън контрола на големите корпорации. За съжаление заплахата от поглъщане сега се е пренасочила към следващата по важност група сайтове - тези за социални контакти. Услугата, предлагана от сайтове като Майспейс (MySpace, "моето пространство) и Фейсбук (FaceBook), толкова промени начина за комуникация между хората, че се въведе специален термин "Web 2.0" (Интернет версия 2), който да обозначава сайтовете с потребителско съдържание. Тъй - като разполагам с ограничено пространство, в някой от следващите броеве ще разкажа по-подробно за социалните мрежи, ако дотогава от Майкрософт не са ги купили и интегрирали в Windows Vista.
Накратко - социалните мрежи създават вериги от познанства и приятелства. Когато намериш свой познат в мрежата, ти виждаш неговите познати и можеш да се свържеш с тях. После с познатите на техните познати и т.н. Точно такава система ще създаде и МВР от следващата година, в която ще включи всички българи с интернет достъп. Следейки кой с кого си пише електронна поща, МВР ще разполага с пълна карта на познанствата. В Майспейс сам избираш дали да си обявиш приятелите, но в "МВРспейс" няма искам-не искам. Ако бях на мястото на голямата корпорация, вече щях да съм се ориентирал коя "социална мрежа" да си купя. Практиката показва, че такава покупка нито е невъзможна, нито е скъпа - някое-друго лаптопче за нечий син и си в мрежата!
Ето мечето Едуард слиза по стълбите… бум… бум… бум… с главата надолу зад Кристофър Робин. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин — само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко.
Това са първите три изречения от Мечо Пух. Сетих се за тях когато прочетох мотивите на различни специалисти относно насилието в Интернет и в компютърните игри. Щели да поставят червени точки на игрите, защото децата не познавали физическите си възможности и се наранявали, докато подражавали на видяното. Не били правили разлика между играта и действителността. Ако Кристофър Робин познаваше физическите особености на мечките, нямаше дори да му хрумне да влачи някоя от тях за крака надолу по стълбите. Децата по принцип живеят във виртуален свят. Няма значение дали той се състои от приказни герои, от пластмасови кукли и автомобилчета (които по същество са виртуално представяне на реалния свят) или от анимирани герои на екрана на компютъра. Вярно е, че от време на време в новините виждаме по някоя кървава драма, причинена може би от насилието в игрите и по телевизията, но значитело по-често някоя улична котка става жертва на детска агресия без никой да разбере. Колкото е опасно насилието в компютърните игри, точно толкова опасни са откъснатите крайници на плюшените мечета. Кой ще сложи червена точка на главата на Мечо Пух, за да не му я блъскат по стълбите? Няма нищо лошо да се слагат „печати“ на определени игри и уеб-сайтове, но само ако на печата вместо „забранено“ пише „изисква се внимание от родителите“. Родителите трябва да знаят, че отговорността за децата им е най-вече тяхна.
Според изследване на Европейската комисия, публикувано през миналата седмица, Интернет в България се ползва основно за безплатни телефонни разговори, електронна поща и четене на вестници и новини. Признавам, че се изненадах - очаквах на първите места по популярност да се наредят свалянето на филми и музика. Преди една-две години това щеше да е основният отговор на въпроса "за какво ползвате мрежата". Тъй-като четенето на вестници и новини не е от любимите занимания на аудиторията, която традиционно сваля филми и музика, а освен това броят на домакинствата с достъп до Интернет не се е повишил чак толкова, че да промени статистиката, тази промяна в нагласите означава най-вече едно - в мрежата са се включили не само децата, но и техните родители. И докато в семейството движението на технологиите е от долу нагоре, то в бизнеса явно работодателите ще трябва да приобщават служителите си. Причината е в драстичната разлика между фирмите и гражданите в използването на електронен подпис и съпътстващите го онлайн услуги (онлайн банкиране и разплащане, електронно правителство). Почти една трета от фирмите вече имат електронен подпис, но едва 1% от оборотите в България са направени по електронен път. Изводът от тези числа е, че електронният подпис се използва главно за комуникация с държавните институции (подаване на данъчни и други декларации). Причината в България все още да няма електронна търговия е недоверието и към търговците, и към разплащателните системи. И както децата помогнаха на родителите си да преодолеят недоверието към компютъра и мрежата, така бизнесите могат да (си) помогнат като започнат да осъществяват все по-голяма част от междуфирмените контакти по електронен път - не само разплащанията, но договорите и поръчките. След време това ще привлече и индивидуалните потребители към електронната търговия, ще намали себестойността на бизнеспроцесите и ще увеличи оборотите.
Всяка година горе-долу по това време филмовите и музикалните компании се активизират и с помощта на МВР отново ни напомнят колко са ощетени от пиратството и как борбата с него трябва да е задача номер едно. Може би са прави, но не е там въпросът. Докато бях собственик на един от големите интернет доставчици, съм участвал в повечето "антипиратски" събития и нееднократно съм предлагал на правоносителите единствения според мен възможен бизнесмодел - този на фиксираните месечни такси. Дори успях да сключа подобен договор с някои български продуценти. Представителите на международните музикални компании обаче "ме отсвириха" с обяснението, че така няма да могат да определят индивидуална цена за всеки отделен изпълнител, а ще трябва да им плащат според интереса на публиката. А това означава Валентина Хасан да получи по-голям хонорар от Марая Кери, защото "Кен Лий" е гледана в интернет около 11 милиона пъти за два месеца, а "Without You "- "само" 9 милиона за цяла година. През миналата седмица от Уорнър Мюзик (Warner Music) потвърдиха новината, че преговарят с интернет доставчици за включване на целия си музикален каталог в цената на пакета за високоскоростен интернет срещу около $5 месечна такса. Това щяло да им донесе приход от около $20 милиарда, "част от които" щели да дадат на изпълнителите. За този метод на лицензиране българските интернет доставчици настояват от години, но през това време вместо партньори правоносителите виждаха в тях врагове. Така им беше по-лесно - вместо да гонят потребителите, те предпочитаха да съдят операторите за това, че не пречат на клиентите си да пиратстват. Сега ще трябва да отидат на крака при същите тези хора, да "забрават", че са им пращали полиция и да им предложат договори. Моята прогноза е, че доставчиците ще им върнат жеста, ще откажат да събират тази такса и ще пратят правоносителите да си я събират директно от крайния потребител.
Фактът, че интернет измества традиционните медии, вече е толкова банален, че чувствам известно неудобство, започвайки изложението си по този начин. Но има едно нещо, по което старите медии все още изпреварват новите, и това са приходите от реклами. За вниманието на един читател на вестник или един зрител на телевизия рекламодателите са склонни да плащат по мои сметки около 100 (сто) пъти повече, отколкото за същия този потребител, "атакуван" през интернет. Рекламата в интернет не е по-малко ефективна, но като всяко ново нещо тя е съпътствана от недоверие и неразбиране. Основната причина за това недоверие е "липсата" на механизъм, чрез който рекламодателите да измерват, оценяват и сравняват рекламата в различните онлайн медии. За разлика от печатните издания, чиито тираж поне приблизително може да бъде засечен и в които поръчаната реклама със сигурност фигурира във всички отпечатани екземпляри от даден брой, то в интернет единствено собственикът на сайта може да каже колко пъти е била показана дадена реклама и дали въобще е била показвана. За да решат този проблем, няколко от най-големите български онлайн издатели са се обърнали към реномирана анализаторска фирма, която чрез сървъри извън България ще следи в реално време посещаемостта на включените в системата сайтове и ще ги измерва по еднакъв начин, с еднаква "валута". Така рекламодателите ще могат да са сигурни, че получават това, за което плащат, и това ще спомогне за прехвърлянето на по-големи бюджети от традиционните медии към интернет. А увеличаването на рекламните приходи означава повече и по-качествено съдържание за потребителите и не на последно място - по-бърз достъп, тъй-като с таксата си за интернет ние плащаме само връзката от нас до доставчика, а връзката от доставчика до сайта се заплаща от рекламните приходи.
Слухове за фалит
Накратко - социалните мрежи създават вериги от познанства и приятелства. Когато намериш свой познат в мрежата, ти виждаш неговите познати и можеш да се свържеш с тях. После с познатите на техните познати и т.н. Точно такава система 
Ето мечето Едуард слиза по стълбите… бум… бум… бум… с главата надолу зад Кристофър Робин. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин — само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко. 